Пак плаче, но този път от щастие

Една малка гара, някъде на Балканския полуостров, събира петима души заедно. Гара, на която вместо влакове пристигат истини, разочарования и неочаквани проблясъци на мъдрост и щастие. Пиесата на сръбския драматург Новица Савич е заредена с истинска сатира, пропита с хумор, абсурд и доброта, която в същото време умело разказва за вечните човешки копнежи – любов, разбиране, прошка, пореден шанс. Режисьор: Явор Борисов. Превод: Ася Тихинова; сценография: Пламена Боева; хореография: Рада Кайрякова. Участват Полин Лалова, Божидар Мицев, Теодор Елмазов, Лана Гекова, Ивайло Калоянчев.