Bai Ganyo

В прочита на Петър Кауков „Бай Ганьо“ слиза от страниците на класическата литература и застава пред нас — жив, шумен, противоречив и човешки. Това не е просто сценична адаптация на култовия образ, а театрално изследване на българския характер, в което границите между минало и настояще се размиват. Ганьо пътува през Европа и България, но преди всичко — през пластовете на нашата народопсихология. Неговото самомнение, находчивост, наивност, нахалство, невежество и умение да оцелява на всяка цена звучат едновременно абсурдно и болезнено познато.