Викове от подземието

Театрална постановка по „Записки от подземието“ на Достоевски, в режисура на Стоян Радев, с участието на Йордан Ръсин. Истината в спектакъла не е философски дискурс, а „крещи от болка“ — следвайки наблюдението на Ницше за визцералната природа на текста. Централният герой, „подземният човек“, се изправя пред собствените си рани чрез пълно себеразкриване — признава несъгласието си със законите на установения свят, но приема вината и безсилието си; той е противопоставен на ницшеанския „последен човек“, който търси комфорт вместо смисъл, избягва страданието и живее плитко съществуване без Бог, истина или цел.