Есенна соната

Постановка по мотиви от Ингмар Бергман, разкриваща скритите пластове в отношенията между майка и дъщеря. Изследва вътрешното напрежение, скрито зад привидно спокойствие — страст, болка и гняв под повърхността на равновесието. Постановката прокарва паралели с класическата трагедия, с елементи, напомнящи за Медея и Електра, представяйки човешкото усилие към милост по-скоро като духовна жажда за просветление, отколкото като изкупление.